неделя, 16 декември 2012 г.

Възход и падение за българския биатлон


Трябваше да минат цели 20 години, за да можем отново да се гордем с мъжките постижения в биатлона. Първо Красимир Анев ни донесе историческо 8-о място в старт от световната купа в шведския зимен център Йостерзунд. Най-добрият ни биатлонист през последните години записа най-престижното си класиране в инидивидуалния старт на 20 км.

Красимир Анев е роден на 16 юни 1987 г. в Самоков и е европейски шампион в Банско при юношите за 2007 г. в индивидуалното бягане, а в преследването финишира на второ място. Участник е също на  Олимпиадата във Ванкувър през 2010 година. 
Само преди два дни Владимир Илиев завърши шести в спринта в Поклюка, Словения, което е най-доброто постижение на български биатлонист за последните 20 години. Момчето от Троян е набор 87 и е с най-бързото ски бягане в нашия отбор. Дебютира в биатлона през 1997 г., а през 2004 г. влиза в националния отбор на България. 
И на Краси Анев и на Владо Илиев им трябваха няколко години в стартовете за Световната купа, за да покажат, че могат да се наредят сред най-добрите. Дано това не е всичко и скоро някой от тях двамата се качи и на почетната стълбичка.
На противоположния полюс обаче са дамите, не само, че няма дори прилични класирания, а и вече е почти невъзможно наши момичета да се класират за преследванията. Така най-вероятно ще загубим една квота за Световната купа и от четири участнички ще останем с три. Няма как иначе с тази сахарска суша откъм точки. Нашите момичета се движат бавно по трасето, като въглещарска гемия, а с неточната си стрелба могат да свалят цяло ято птици.
Николай Георгиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар