Коментарите за незабравимият сблъсък от Шампионската лига между „Барселона” и „Пари Сен Жермен” са в целия си блясък и в днешния ден. Обосновани анализи тепърва престоят да се правят, като всички са на мнение, че снощи на „Ноу Камп” се случи нещо впечатлително за футболната игра. Станахме свидетели на истински исторически обрат в Шампионската лига след пасив от 0:4 в първата среща и то между отбори от Топ 8 на Европа. Какво ми направи впечатление на мен от този мега сблъсък между два големи футболни колоса.
Скептицизмът в голяма част от зряло мислещи футболни спецове, умерените фенове и всички, които не харесват „Барселона”, че те ще могат да сътворят подобен подвиг. Все пак искам да отбележа, че ми направи впечатление, че една не малка част от върлите запалянковци на каталунците считаха, че техните любимци имат капацитета да отстранят френския първенец. Това не бяха малко хора и те по форуми и социални мрежи тръбеха, да се изчака втория мач и чак тогава да се правят генерални изводи и де се присмиват на „Барса” за фиаското в Париж.
Моето мнение беше, че логически звучи доста неосъществим подобен исторически обрат, но ако има отбори, които могат да го осъществят, то „Барса” с гладиаторските си мегазвезди е на първо място в този списък. Другите два състава, които са способни в момента на подобно чудо са – „Реал” (Мадрид) и „Байерн” (Мюнхен). Базирах се на невероятния футбол, който практикуват каталунците, на феноменалните им играчи, на атмосферата, която съпътства домакинските мачове на „Ноу Камп”, на съпътстващите резултати в тази посока, на оказваната доста често и съдийска подкрепа.
Гледал съм детайлно много мачове на „Барселона” и смея да твърдя, че тим практикуваш подобен офанзивен футбол, радост на окото заслужава да печели такива мачове. Футболната игра в голям процент от случаите уважава смелите състави, а именно „Барса” са един от тях. Те играят открито и искат във всеки двубой да надиграват своя съперник, като творят феноменални комбинации и бележат невероятни голове. Безспорно и тяхното футболно верую има критици, но вечно пълните трибуни на „Ноу Камп” и милионите фенове по цял свят са явен атестат, че техния продукт е номер едно в света. Някой би контрирал, да но защо тогава загубиха по този позорен начин на „Парк де Пренс”? Нима да загубят с подобен резултат не се е случвало на всеки един велик отбор в света? Естествено, че да, и „Реал”, и „Байерн”, и „Ювентус”, и „Милан”, и „Ливърпул” и кой ли не още е губил с 0:4, та даже 0:5, но в това именно се базира непредсказуемостта и чара на футболната игра. Както и в живота всеки може да падне на земята в даден момент, но по е важно как ще се изправи и какво ще направи след това.
А „Барселона” го направи снощи по гладиаторски начин и показа, че за тях няма невъзможни неща, когато става дума за футбол. Много е прав Луис Енрике с изказването си, че снощният успех на неговите възпитаници е победа на вярата и устремеността към победата. Един от тези, които твърдо вярваше и го казваше две седмици на глас, че каталунците ще се класират на ¼-финалите беше мегазвездтана на българския футбол Христо Стоичков. Това е явно потвърждение, че за да се постигне нещо трябва да накараш много хора да вярват в тази кауза, колкото и невероятно да звучи тя на пръв поглед. А това беше мачът в Шампионската лига, в който привържениците на футболната игра, в случая тези на „Барса” бяха най-единни и накрая на този незабравим двубой дълго плачеха от радост по трибуните, заедно със своите любимци на терена. Други го правеха по барове с бира в ръка или седнали удобно на фотьойла у дома си.
Помогна ли съдийската тройка за успеха на „Барселона”? Безспорно главният съдия в някаква степен повлия за изхода на двубоя, но да ти отбележат 6 гола и да търсиш оправдание за загубата единствено от рефера е меко казано несериозно. Феновете естествено са в пълното си право да коментират отсъдената втора дузпа в полза на каталунците или пък симулацията на Неймар, но в подобни сблъсъци изобилстват подобни положения и се сещаме за тях основно, когато мачът не е в полза на „нашия” отбор. Естествено, че няма как да се отрече, че съдиите често подкрепят големите, в това число са „Барселона”, но лично за мен вината да бъдат подкрепяни тези тимове имат и техните съперници. Защото, ако Пари Сен Жермен” не беше се ошашавил на „Ноу Камп” и да си играе своята игра нямаше да се стигне до тук. Кой им е виновен на французите, че се дръпнаха в една част от мача в глуха защита, че се помислиха за сигурни четвъртфиналисти, че им липсваше смелостта да потърсят втори гол в мача, че чакаха последния съдийски сигнал преди съдията да го е дал. Всъщност съдбата наказа снощи „Пари Сен Жермен”, а във вторник „Арсенал” за несериозната им игра срещу един тим от Делиормана... Съдба ли бе... да го опишеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар